The messenger

През втората половина на XI в. Йерусалим е превзет от селджукските турци. Християнският свят трябва да защити Божи гроб. Различните обществени групи и сили имат своя мотивация да се борят. Папите смятат, че един военен поход на Изток ще обедини европейските християни под духов-ната им власт… През 1118 г. част от войските, предприели кръстоносни походи, основава Ордена на тамплиерите в Йерусалим. Те защитават християнските поклонници и Гроба Господен. През 1312 г. орденът е забранен и закрит…

Тези исторически събития са провокирали въображението на момчетата от Dream Catcher Interactive, за да създадат един наистина добра куест igra s boi. The Messenger е едно от доказателствата, че жанрът се възражда.

Геймплеят е интересна смесица от чист куест и игра с adventure и action-елементи. Можете да говорите с NPC-тата, да събирате, комбинирате или разделяте, разглеждате и използвате предметите от инвентара си. Той е интересно построен. Можете да носите до осем предмета (няколко комбинирани се броят за един). На различни места попадате на ковчежета, които са бездънни и нямат ограничение на броя предмети, които побират в себе си. Всяко едно от тях, без значение къде се намира, представлява нещо като врата към място-то-склад, където могат да се съхраняват всички предмети. Действието се развива изцяло в Лувъра, но преминавате през няколко етапа, които представят различни епохи. Започвате приключението в наши дни, преминавате през средновековието, когато управлява Чарлз V, ренесанса от епохата Хенри IV, 1789-та, когато избухва Френската революция, периода Луи XV, и се завръщате отново в XXI век. От самото начало на играта разполагате и с план на всички етажи на музея. Той ви улеснява много, тъй като можете да си спестите обикалянето и да се пренасяте по картата с едно кликване. В инвентара си имате и иконка, която ви засипва с фаза тази френска забележителност. Можете проследите цялото развитие и история на Лувъра.

Играта е добре балансирана, не много трудна, но не и елементарна. Няма да ви омръзне лесно, ако падате по нейните родственици. Споменавайки ги, не мога да пропусна да подчертая приликите с Dracula 2: The Last Sanctuary. Управлението е организирано по абсолютно същия чин, има прилика и в логиката, които следвате при решаване на пъзелите. Въпреки това разликите достатъчно много и лично аз препоръчвам и двете игри.

Историята не бива да ви бъде спестявана. Тя е едно от предимствата на всеки добър куест. Вие сте Мор Синклеър – дъщерята на реставратор, работил в Лувъра. С очи, пълнени с тревога, болка и гняв слушате касета, оставена от вашия баща. По време на работата си той се е натъкнал на каменни плочи, оставени от древна извънземна цивилизация, които известяват за края на света. Щом касетата е във вашите ръце, значи баща ви вече не е между живите. На записа той ви моли да направите едно нещо за него – да повярвате на думите му и да го послушате. Ето и неговия разказ…

В древността част от тамплиерите са подложени на гонения и избивани, заради което продават душите си на Лукавия. Дяволът създава четири сатанински ключа, които ще донесат разруха и хаос на Земята, ако бъдат събрани на едно място. Изглежда е настъпил моментът да защитите вашия свят от отмъщението на Черните тамплиери. В битката със Злото ви води и помага един от Белите тамплиери, който се явява като призрак, поддържан от некроманска магия. За да предотвратите страшното събитие, неведнъж трябва да се осланяте на женската си хитрост и да прибягвате до кражби и убийства. Ще използвате различни маскировки и предрешения, за да избегнете охраната, ще се представяте за различни хора…

Героинята

ви е много добре изградена. Честно казано беше започнало да ми писва да гледам кукленската хубост на другите компютърни момичета. Просто понякога те са толкова еднотипни. Морган е момиче с екзотичен вид и специфично излъчване, с реализъм в образа си. Тя е сексапилна, но и умна, чувствителна. Интересно хрумване на авторите е начинът, по който я приемат нейните средновековни помощници – като жена, изпратена да спаси света…

Техническото изпълнение на играта е добро, но има какво още да се желае. Цветовото разнообразие не е много голямо. Светът, който ви заобикаля, е красив, но прекалено статичен поне според моя вкус. Освен това всичко ми се струва твърде червено, може би защото повечето светлинни източници са огнени. И все пак има и no-красиви решения на въпроса.

Говорейки за пламъците, трябва да споделя едно свое разочарование. Ужасно е да виждаш как пикселизираното жълто петно в дъното на коридора, което би трябвало да е горяща факла, едва потръпва на мястото си и не променя светлината в стаята дори и най-малко. Има и една пещ, която стои като фото-тапет и не създава дори елементарна илюзия за движение. Като цяло и най-високата разделителна способност, която ви е позволена, никак не е висока. :-( Все пак графиката е добра, но не е на нивото, което би могла да достигне. Действието се развива през очите на героинята – т.е. first person view, а обектите са предварително рендвани. И тук, подобно на Dracula 2, е използвана 360 градусова панорама. Това ще рече, че можете да въртите камерата във всички положения. Като цяло графиката е приятна, а най-добрата картинка може да се види по време на филмчетата.

Звукът също е на ниво. Наблегнато е и на малките детайли. Чувате кучешки вой, стъпки и всякакви други психарии.

Ефектите допринасят за подходящата атмосфера, която е наистина добре пресъздадена…

Друга особеност на играта е това, че при пътуване през времето губите предметите си. Част от тях (ненужната) така и не откривате, а остатъкът е в сандъците, за които споменах по-рано. Ако пък загинете геройски в битката със Злото и не сте правили save много скоро, с облекчение ще откриете, че авторите са се погрижили за вас. Не започвате автоматично от началото, а само от момента, когато сте навлезли в дадената епоха.

Иска ми се с последните си думи отново да влея оптимизъм, след като възторгът ми се поохлади покрай коментара за графиката. Играта наистина си заслужава и е едно много приятно изживяване!

Undying

Има игри, които са по-специални. Игри, които ви задържат пред екрана до рано сутринта, които постоянно разкриват нещо ново – така наречените хитове. По принцип едва 10% от всички продукти, излизащи всяка година, спечелват тази титла. Същото важи и за книгите, и за филмите на ужасите. Комбинацията между трите жанра рядко постига добър резултат – спомняте си, че играта и филмът “Проклятието Блеър” бяха добри, но нещо им липсваше. Още по-рано се появи Wheel of Time – добра като графика, но много слаба в геймплея – в нея пък се комбинираха стандартни оръжия с магии. Преди три месеца започна масирана рекламна кампания от страна на ЕА, в която се пуснаха няколко оскъдни скрийн шотове, недаващи почти никаква информация за новата им игра – знаеше се единствено, че ще е FPS…

Действието започва в 1913 г. в Ирландия. Вие сте войник от взвод, който разследва странните инциденти на един малък остров. Но вместо няколко миролюбиви и прекалено суеверни рибари, те са нападнати от орко-подобни същества. В разгара на битката се сблъсквате очи в очи с предводителя им, който ви зашеметява със странен, излъчващ мека зеленикава светлина камък. Съвземате се в семейното имение на човека, който ви измъква от бойното поле – Джеремая Ковенант, а на гърдите ви е окачен камъкът.

1923 г. – десет години по-късно получавате писмо от Джеремая, в което той ви моли да го посетите отново, колкото се може по-бързо. Препасвате верния си револвер и поемате отново към малкото островче. Намирате приятеля си на легло – болен и ужасен до смърт. Половината прислуга е избягала или изчезнала безследно, а останалата е не по-малко уплашена от господаря си. Разбирате, че след последното ви посещение е имало кратко затишие, но проклятието се е събудило отново. От трима братя и една сестра жив остава само домакинът ви. Вие трябва да разберете какво точно става в къщата и да донесете спокойствие на местното население.

Undying 3

Още с първите ви крачки пред входа на имението ще усетите невероятната атмосфера на играта, а когато влезете в къщата, наистина ще се почувствате сам до разкъсаните пердета, леко полюшвани от вятъра, и над проскърцващите под краката ви дъски. Влизайки в стаята на Джеремая, ще получите малко повече подробности около задачата си (докато говорите, обърнете внимание на семейния портрет – общо взето това са основните ви противници), когато разговорът ви е прекъснат от женски писък. Скачате от стола и се втурвате надолу по стълбите – ужасът едва сега започва. Историята е невероятно интересна и ви държи в напрежение и любопитство през цялото време. Като във всяко едно качествено криминале, няма да знаете до последно кой е главният “лош”, а когато научите кой е, ще се окаже, че той само си мисли така, а всъщност не е най-главния. Веднага след финалната битка сте готови да изгледате филмчето с кредитите… Ужаса още не е свършил – има още no-главен и гаден бос…

Има няколко елемента, които допълнително допринасят за оригиналността на сюжета: след цял ден разчистване останките на един манастир ще поемете на малка екскурзийка в миналото, за да разберете, че вие сте го порутили. Мислех, че съм се отървал… по дяволите, Джеремая не ми каза, че те са толкова хитри, а и как ме изнервя воят им…”

Първата ви задача е да прочистите къщата на приятеля си от всичко, което не е човек, а самите гадини, с които ще се сблъскате карат баскервилското куче да изглежда като миловидно паленце. Зад всеки ъгъл ви дебне опасността от разрив на сърцето. Върколаци те се появяват зад, пред, под вас или просто валят от тавана. И като всяка една порядъчна глутница и тази, нахлула в имението, предлага космати гадини от всички големини и размери. Но първата ви мисия е само за загрявка – истинското веселие идва доста по-късно. Различните гадини са като излезли от пъстър зоопарк. Ще се опитват да ви изядат сухоземни пирани(!) скелети, пирати, магьоснички и същества, които са кръстоска между човек, гарван и снайперист; да не забравяме тълпата освирепели монаси и няколкото разновидности варвари. Призраците и чудовищата няма да споменавам, защото искам поне една вечер да спя спокойно и без кошмари. Срещу тях ще се изправите с най-оригиналния арсенал от оръжия и магии, който съм виждал досега. Освен пистолета и класическата рязана двуцевка иде разполагате с: Spear Gun – заместващ снайпера в играта; Тибетско оръдие, замразяващо враговете ви за кратко време; коктейли “Молотов” и възможно най-силното оръжие в играта – Келтската коса. М-даа, точно така земеделското сечиво имах предвид. То е и причината да се върнете назад в миналото, то е и единственият начин за продължаване напред в играта. Освен че с него ще можете да разфасовате противниците си с един удар, правейки ги с една глава по-ниски, част от жизнената енергия на всеки труп ще се предава на вас. Единственият и недостатък е, че източва маната ви неприятно бързо. Допълнение към арсенала ви са шашки динамит, медицински пакети, сребърни куршуми за пистолета и доста полезните Ether traps, които ще ви бъдат нужни едва в края на играта, но тогава са безценни.

В зависимост от изчадието, което ви преследва, трябва правилно да избирате амунициите, с които ще го стреляте – най-добре е да комбинирате оръжията с магии. А за магиите в играта мога да напиша поне толкова, колкото е определено за самата статия, затова ще опиша само най-полезни-те от тях. Из играта има разпръснати на различни места колбички с мана (общо 10 за цялата игра), които вдигат максималния ви брой мана с десет за всяка. Магически камъни, ъпгрейдващи с една степен магия по избор (по-добре е да имате три напълно развити магии, отколкото всичките, но слаби); свитъци с окултни татуировки, увеличаващи скоростта на регенерация на маната ви. Когато Камъкът е в ръката ви, всички магии получават бонус +1 към силата си.

Ще имате на разположение 8 магии. Започвате играта само с една магия – възможността да виждате хора и събития, случили се в миналото или просто да не се блъскате в тъмното. Първата нападателна магия ви позволява да насочвате от ръката си плазмени стрели, които при пълна мощ са два пъти по-далекобойни и минават през стени. Най-униицожителната магия привиква три черепа и се използва като заместник на 6азука. :-) Общото правило за цялата игра е да комбинирате магиите с полевите си оръжия.

Защитните магии, на които заложих, бяха Haste и Shield. Първата ускорява героя ви петкратно – изключително полезно при борба с някой голям противник, а втората обгражда тялото ви със синьо сияние и го предпазва от 1 до 5 удара (зависи от силата й). Атакуващите магии също са доста разнообразни.

Undying

“…Вратата зад мен изскърца; докато презареждах, обърнах се и го Видях – Висеше във въздуха и ме гледаше злобно, опита се да ме ухапе, но се сблъска в невидимата преграда на щита ми… докато гледах тялото му, щитът ми се пръсна със звън на парчета … по дяволите – две са… ”

В цялата игра ще обикаляте из острова, а след всяка изпълнена задача ще се връщате отново в имението – да презаредите запасите си и да се изправите срещу новите опасности, изникнали докато ви е нямало. Всяка една местност завършва c член на семейството, когото трябва да убиете. Когато след разходката ми до царството на съня и победата ми в магьоснически двубои над по-големия брат на Джеремая смятах, че съм готов на всичко и нищо не може да ме уплаши, призракът на Аарон – татенцето на домакина, успя да ми изкара ангелите неведнъж. Авторите са вложили не малка доза хумор в битката с него. След като го убиете, героят ви се отпуска да си почине, когато тялото трепва в последен спазъм – на нашия човек това му идва много и просто си припада, надцакваики всички опити на гадините да го убият (нали знаете – върколак мърша не подушва :))

“…проклети скелети, проклети върколаци, проклето семейство, не издържам повече на ужаса… защо ли се замесих в това?

За графиката могат да се кажат само и единствено добри думи. Енджинът е много добър и на PII333, 128 Ram и Ge Force 2 се справя отлично в резолюция от 1280×1024, без да забавя скоростта и с кадър. Както и в NOLF, лицата на персонажите са перфектно анимирани. Героят ви сменя мутрата си от учудена в гневна, ужасена или просто гледа тъпо:-) А самите сгради могат да претендират за първото място на конкурс за архитектурен проект. Семейното имение, гробницата, манастирът, фарът – всички те са като извадени от действителността и излети в играта. Звуците са невероятни, воят на върколаците наистина може да ви подлуди, а досега не бях чувал скелет да “звучи” толкова реалистично. Именно от това идва и хорърът в играта, не от гадовете – та Alien VS Predator е ненадминат в тази област, а от реалистичната атмосфера, в която се потапяте напълно и изживявате всичко от първо лице. Смело мога да твърдя, че това е най добрият first person shooter, които съм играл от NOLF до сега, без нито един недостатък, освен липсата на мултиплейър. Голямото разнообразие от магии и оръжия можеше да превърне Death-match а в изживяване, сравнимо само с битките от Jedi Knight, само че вместо лазерни мечове щяхте да размахвате земеделски сечива. : ) Но изглежда, че производителите са мислили единствено за соловата игра, а и за пач никога не е късно.

European Wars: Cossacks

Няма спор, че стратегиите в реално Време са солиден жанр с много почитатели. Всяка година бройката на RTS-игрите главоломно нараства. Производителите почти винаги ни обещават “невиждани и невероятни” нововъведения, които често се оказват пълна боза или пък сляпо следват лидерите в жанра. Те измислят какви ли не безумия за сюжет на своите творения. Един от най-често използваните мотиви е “извънземни нападат Земята”. Май имаше и една игра, където хората бяха лошите и нападаха чужда планета. Играчът трябваше да поеме управлението на горките извънземни същества и да отблъсне свирепите представители на вида хомо сапиенс. Приятно разнообразие, но не мога да се сетя името на играта (а може и да съм сънувал :-)).

Руснаците от GSC не са си губили времето в съчиняване на поредната “оригинална” футуристична история. За Cossacks са използвали един много по-близък до здравия разум сюжетен фундамент. Какъв по-добър източник на сценарии за мащабни кръвопролития от историята на човечеството. По-точно става дума за периода XVII-XIX век. Период, през който държави се създават и сриват, а безкрайни войни заливат Земята с морета от кръв. Няма да навлизам в подробности, допълнителна информация можете да намерите в учебниците по история или в специализираната литература. С играта върви и кратка “енциклопедия”, която е посветена на военните тактики и събитията от периода.

cossacks-european-wars-1

Cossacks предлага четири кампании. В първата ще ви бъде поверено командването на английската армия в Карибите. Главните ви проблеми ще са Холандия, Испания, и разбира се, пиратите. Втората се нарича “война за независимост”. Не очаквайте да командвате заселниците на Новия континент. Бойните действия се развиват из безкрайните украински степи, а вие поемате ръководството на украинската армия. Третата кампания е посветена на “тридесетгодишната война”, а играчът влиза в ролята на млад офицер от френската войска. В четвъртата кампания ще трябва да помогнете на Русия в борбата за излаз на Балтийско море. Препоръчвам ви да минете tutorial-a, преди да се захванете с кампаниите. Без него ще научите повечето тънкости в играта, чак когато компютърът ги приложи срещу вас.

Можете да водите и единични битки. Има и генератор на случайни карти. В момента, когато си пуснете единично сражение, ще забележите, че всъщност можете да избирате от 16 различни нации. Тук възниква въпросът за баланса на силите. Поне според мен няма нито прекалено силни, нито прекалено слаби. В “енциклопедията” на играта е поместена съвсем точна информация за всички единици – времето, за което се строят, защитата им от различни типове атака, типът на щетите, които нанасят, “заплатата”, издръжливостта им, необходимите за изграждането им материали и кратко описание на приложението им на бойното поле.

cossacks-european-wars-3

Има само една “прекалено яка” единица – френският кралски мускетар. Но такъв се тренира бавно и струва скъпо, така че балансът не е нарушен. Хубаво е, че няма универсални единици.

Армиите се делят на няколко класа: пехота, конница, артилерия, флота, флотата покрива диапазона от рибарски лодки и фериботи до многопалубни бойни кораби. В категорията артилерия освен стандартните оръдия, гаубици и мортари, има и едно “нещо”, което, да си призная, не бях виждал преди (поне не с такъв външен вид). Представете си обикновено оръдие, но вместо масивна цев, между двете колела вертикално е разположено трето колело с множество малки оръдия по него. Това чудо стреля с шрапнели и е истински кошмар за настъпващите кавалеристи и пехотинци.

Конницата се дели на лека, тежка и стрелци (тук попада и споменатият по-горе кралски мускетар). Пехотата се състои от войници с хладно и с огнестрелно оръжие, офицери и музиканти. Офицер и музикант (барабанист или гайдар) са ви необходими, ако искате да правите формации. Музикантът повдига и морала на единиците. Типовете формации са линия, плътен квадрат и квадрат с празен център (всъщност не е празен, защото там се скатават офицерът и музикантът). Доброто разположение на единиците е от голямо значение. Например, подредени в две редици ко-пиеносци могат да спрат многок-ратно по-голяма сила (стига да не са далекобойни войски).

Освен редовната армия, можете да използвате и наемни войски. За целта трябва да имате построен дипломатически център. Наемниците са по-евтини, но и по слаби. За сметка на това можете да “сплашите” опонента с доста големи количества от тях. Като казах големи количества, искам и да спомена, че от GSC са “ограничили” броя на единиците, които едновременно могат да се намират на една карта, до 8000!!! Трудно беше да го повярвам, преди да го видя наистина. Ако си включите Cossacks и изчакате малко, компютърът ще ви изненада приятно с няколко предварително готови демонстративни сражения.

Пропуснах да предупредя: никога не оставяйте артилерията, сградите и селяните си без охрана от конници или пехота. Достатъчно е само врагът да се приближи до тях, за да ги превземе. Но същото можете да правите и вие.

В Cossacks има шест ресурса – храна, дърво, камъни, злато, въглища, желязо. За да добивате манджа, ви трябват или житни ферми, или рибарски лодки. Освен за някои производствени процеси, храната служи и за поддържане на армията и населението. Старайте се количеството й винаги да е растящо. Свърши ли ви храната, настава глад и мор. Ясно е откъде идва дървеният материал – изсичате безжалостно дървета (изграждането на добра флота изисква ликвидирането на големи количества широколистни и иглолистни насаждения :-( ). Камъните (основен ресурс за строене на солидни укрепления) се добиват от открити находища. За добив на злато, въглища и желязо се строят мини (залежите са неизчерпаеми). Златото служи и за заплати на армията. Ако свършите златото, ако изчерпите запасите от желязо и въглища.

Може нещата да ви се струват малко сложни, но установите ли функционираща икономика, няма да имате проблеми. Ако все пак се окажете в отчаяна нужда от някой ресурс, можете да го изтъргувате срещу друг, стига да сте построили пазар. Естествено, размяната се осъществява при неблагоприятни за играча обменни курсове. Според авторите Cossacks може да се похвали с доста голямо технологично дърво – повече от 300 науки. Не съм ги броил, но защо да не е вярно след като само за кулите има шест подобрения. Най-значимото “изобретение” е преминаването към по-съвременно държавно устройство. Това ви осигурява достъп до много нови науки и по-добри армии.

Съвсем друг въпрос е дали ще имате търпение да ги изобретите всичките. Вариантите за мрежова игра са два – deathmatch и историческа битка. Първият вариант ви предлага да си премерите силите с до осем приятели/врагове. В този случай започвате само с няколко работника. База се изгражда бавно. Кулите са едни от най-евтините сгради, но се строят дразнещо мудно. Можете да ускорите процеса като отделите за целта повече работници. Има и друг вариант -имате пълен контрол над скоростта на играта. Това ще ви свърши добра работа, ако нямате нищо против не само конниците ви да галопират. Ако конфликтът се проточи твърде много, разполагате и с опция за save в мултиплейър.

Ако изберете варианта историческа битка, ще можете да премерите сили с един опонент в сражение, което наистина се е случило преди време. Освен да изберете на коя страна ще застанете, ще трябва и добре да разберете целите си. Не винаги е необходимо/възможно да избиете цялата противникова войска. А армиите, които са на бойното поле, са наистина внушителни. Не се строи, така че внимателното планиране е ключът към победата. Вземете под внимание терена – Cossacks е първата RTS, за която бих казал, че заемането на добри позиции е наистина решаващо. Мрежовите битки предлагат много място за импровизация.

cossacks-european-wars-2

Идва ред на коментара за мултимедийната част на играта. Музиката е напълно подходяща за епохата. Можете да избирате дали играта да пуска хаотично избрани мелодии или само тези на екипажа с който играете. Звуците са на ниво. Грохотът на битката и тътенът на оръдията са пресъздадени почти перфектно. Единственото разочарование е наборът от реплики на единиците, ако изобщо може да се нарече набор. Чува се само някакво приглушено сумтене Офицерите ломотят нещо, което не се разбира…

За графиката – макар и 2D – предимно добри думи. Максималната резолюция е 1600×1200. Единственият проблем е да се намери видеокарта, която да не се задъха на такава разделителна способност. Сградите, единиците, теренът -всичко е детайлно нарисувано и относително съразмерно. Корабите имат отражение във водата и я порят при движението си. Димът от дулата на оръдията, експлозиите на снарядите и движението на единиците са приятни за окото. Корабите и сградите се взривяват/сриват ефектно, навсякъде хвърчат отломки. Дърветата не ги вее вятър, няма смяна на ден с нощ и липсват атмосферни ефекти, но няма да издребнявам, защото цялостно картина е много добра.

Има още едно нещо, с което Cossacks ме изненада приятно. Няма абсолютно никакви проблеми ; pathfinding-a. Пратите ли нещо, то стига целта си, ако не го убият по пътя. формациите се спазват дори в движение. Няма да хваля интерфейса на играта – ако решите, са ми ще му се порадвате.

Творението на GSC е наистина добро. Поне на мен ми се понрави повече от Age of Kings.

X-Scooter

Напоследък компютърните производители май се усетиха, че има екстремисти и зад клавиатурите. Появиха се няколко супер яки игри за екстремни спортове, които, естествено, бяха посрещнати с голяма радост от феновете. Явно подтикнати от идеята да се прочуят с готините си спортни заглавия, Valusoft решиха и те да пуснат подобна игра. Идеята за симулация на състезание със “скутери” (които всъщност са си чисти тротинетки) е доста добра. Признавам, че като малък много исках да имам такова нещо, но въобще не знаех за какво служи. Е, след като разбрах, вече нямах амбициите да се кача на подобно возило. Но като за компютърна игра идеята въобще не лоша.

Представете си примерно как въртите разни трикове с иначе скованото превозно средство или пък как се гоните с приятели из махалата… Звучи готино. Ама момчетата и момичетата от Valusoft определено не са успели да направят нещо по въпроса. Явно са писали тази игра адски отегчени или просто са имали лош период от няколкомесечна депресия. Каквато и да е била причината, играта е провал и то доста голям. Тя е нещо между слабо подобие на аркадна симулация и още по-слабо подобие на спортна игра. Играчите са някакви смешни тийнейджъри с килнати шапчици. Ако някога примерно сте искали да счупите клавиатурата си, авторите на X-Scooter са измислили игра за вас. Досега не ме беше избивало на агресия заради някоя игра, но тази определено накара юмрука ми да изпита силно желание да се стовари върху нищо не-подозиращата и невинна клавиатура. За да се обоснова-добре, ще ви кажа с две думи какво точно пред ставлява X-Scooter. В началото

имате на разположение няколко квартални хлапетии, с които ще можете да карате (по-нататък Въобще нямах желание да проверявам какво има. Имате и 3-4 тротинетки. За голям кеф на всички нито играчите, нито возилата имат някаква разлика помежду си. Дотук добре, ама след това следва кошмарът…

Както казват авторите в readme-то: “Целта ви е да събирате кръгчета, пръснати по терена. Те биват три типа и след като ги оберете, минавате на следващото ниво” Е, това може и да привлича някои хора, но не и мен. Единственото нещо, което можете да правите с Возилото, е да се засилвате и да подскачате. Адски интересно, направо пристрастяващо… :-) Най голямата кретения, която ми бръкна в здравето, е, че не можете да завивате, когато се засилвате. Всичко е прекрасно измислено, няма що. Не бях виждал игра, която е направена единствено, за да провокира агресията на геймъра. X-Scooter спокойно може да влезе в списъка с игри, които предизвикват предимно негативни емоции. Според мен такива продукти пораждат много повече агресия у подрастващите, отколкото Quake-овете.

Така че родители, пазете чеда та си. Ако все още искате да останете със здрава клавиатура и здраво дете, не му давайте да пуска това заглавие. То е вредно. Няма да се учудя, ако скоро се окаже, че двамата тийнеиджъри, избили повината си съученици миналата година в Америка, са играли преди това нещо като X-Scooter. :-) Тази игра наистина е способна да накара човек да върши поразии. А графиката и звукът едва ли ви интересуват след всичко, казано дотук.